самоназовавала

Речник на българския език

1. самоназовавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоназовавала е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоназовавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоназовавала е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоназовавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоназовавала е производна форма на самоназовавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоназовавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоназовавала е производна форма на самоназовавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).