самоназначавал е

Речник на българския език

1. самоназначавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназначавал е е производна форма на самоназначавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоназначавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназначавал е е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоназначавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоназначавал е е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).