самоназначавало си

Речник на българския език

1. самоназначавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоназначавало си е производна форма на самоназначавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоназначавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоназначавало си е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоназначавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоназначавало си е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).