самоназначавало

Речник на българския език

1. самоназначавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназначавало е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоназначавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназначавало е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоназначавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоназначавало е производна форма на самоназначавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоназначавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоназначавало е производна форма на самоназначавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).