самонаблюдавал

Речник на българския език

1. самонаблюдавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаблюдавал е производна форма на самонаблюдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаблюдавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаблюдавал е производна форма на самонаблюдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонаблюдавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самонаблюдавал е производна форма на самонаблюдавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самонаблюдавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонаблюдавал е производна форма на самонаблюдавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).