самолишавали

Речник на българския език

1. самолишавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самолишавали е производна форма на самолишавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самолишавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самолишавали е производна форма на самолишавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самолишавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самолишавали е производна форма на самолишавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самолишавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самолишавали е производна форма на самолишавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).