самолет

Речник на българския език

самолѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. самолети, (два) самолета, м. По-тежък от въздуха летателен апарат с крила и двигател. Военен самолет. Транспортен самолет. Спортен самолет. Реактивен самолет. Самолетът лети. Самолетът излита. Самолетът се приземява. ___ прил. самолетен, самолетна, самолетно, мн. самолетни. Самолетен полет.
Като самолет. — Бързо, със сила, с летене. Колата излетя от пътя като самолет._

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • самулет
  • съмолет
  • съмулет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-лет
непълен член са-мо-ле-та
пълен член са-мо-ле-тът
мн.ч. са-мо-ле-ти
членувано са-мо-ле-ти-те
бройна форма са-мо-ле-та
звателна форма