самоимунизирал си

Речник на българския език

1. самоимунизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал си е производна форма на самоимунизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоимунизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал си е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоимунизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал си е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).