самоимунизирал е

Речник на българския език

1. самоимунизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал е е производна форма на самоимунизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоимунизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал е е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоимунизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал е е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).