самоимунизирало е

Речник на българския език

1. самоимунизирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоимунизирало е е производна форма на самоимунизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоимунизирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоимунизирало е е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоимунизирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоимунизирало е е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).