самоимунизирал

Речник на българския език

1. самоимунизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоимунизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоимунизирал е производна форма на самоимунизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоимунизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоимунизирал е производна форма на самоимунизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоимунизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоимунизирал е производна форма на самоимунизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).