самоизтребление

Речник на българския език

самоизтреблѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Взаимно изтребване.

Грешни изписвания (31)

  • самоистребление
  • самоезтребление
  • самоезтрибление
  • самоестребление
  • самоестрибление
  • самоизтрибление
  • самоистрибление
  • самуезтребление
  • самуезтрибление
  • самуестребление
  • самуестрибление
  • самуизтребление
  • самуизтрибление
  • самуистребление
  • самуистрибление
  • съмоезтребление
  • съмоезтрибление
  • съмоестребление
  • съмоестрибление
  • съмоизтребление
  • съмоизтрибление
  • съмоистребление
  • съмоистрибление
  • съмуезтребление
  • съмуезтрибление
  • съмуестребление
  • съмуестрибление
  • съмуизтребление
  • съмуизтрибление
  • съмуистребление
  • съмуистрибление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-из-т-реб-ле-ние
членувано са-мо-из-т-реб-ле-ни-е-то
мн.ч. са-мо-из-т-реб-ле-ния
членувано са-мо-из-т-реб-ле-ни-я-та