самоизтезавах

Речник на българския език

1. самоизтезавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоизтезавах е производна форма на самоизтезавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоизтезавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоизтезавах е производна форма на самоизтезавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).