самоизтезавал съм

Речник на българския език

1. самоизтезавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал съм е производна форма на самоизтезавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтезавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал съм е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизтезавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал съм е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).