самоизтезавал е

Речник на българския език

1. самоизтезавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал е е производна форма на самоизтезавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтезавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал е е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизтезавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал е е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).