самоизтезавало съм

Речник на българския език

1. самоизтезавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало съм е производна форма на самоизтезавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтезавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало съм е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтезавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало съм е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).