самоизтезавало е

Речник на българския език

1. самоизтезавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало е е производна форма на самоизтезавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтезавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало е е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтезавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало е е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).