самоизтезавало

Речник на българския език

1. самоизтезавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтезавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтезавало е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтезавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизтезавало е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизтезавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизтезавало е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).