самоизтезавала

Речник на българския език

1. самоизтезавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизтезавала е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизтезавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизтезавала е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизтезавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоизтезавала е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоизтезавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизтезавала е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).