самоизтезавал

Речник на българския език

1. самоизтезавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтезавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтезавал е производна форма на самоизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизтезавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизтезавал е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизтезавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизтезавал е производна форма на самоизтезавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).