самоизобличавах

Речник на българския език

1. самоизобличавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоизобличавах е производна форма на самоизобличавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоизобличавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоизобличавах е производна форма на самоизобличавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).