самоизобличавал си

Речник на българския език

1. самоизобличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал си е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизобличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал си е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизобличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал си е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).