самоизобличавал е

Речник на българския език

1. самоизобличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал е е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизобличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал е е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизобличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал е е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).