самоизобличавало съм

Речник на българския език

1. самоизобличавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало съм е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизобличавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало съм е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизобличавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало съм е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).