самоизобличавало си

Речник на българския език

1. самоизобличавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало си е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизобличавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало си е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизобличавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало си е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).