самоизобличавало е

Речник на българския език

1. самоизобличавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало е е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизобличавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало е е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизобличавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличавало е е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).