самоизобличавали

Речник на българския език

1. самоизобличавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизобличавали е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизобличавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизобличавали е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизобличавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизобличавали е производна форма на самоизобличавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоизобличавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизобличавали е производна форма на самоизобличавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).