самоизобличавала си

Речник на българския език

1. самоизобличавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличавала си е производна форма на самоизобличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизобличавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличавала си е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизобличавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличавала си е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).