самоизобличавал

Речник на българския език

1. самоизобличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизобличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличавал е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизобличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизобличавал е производна форма на самоизобличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизобличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизобличавал е производна форма на самоизобличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).