самоизобличава

Речник на българския език

1. самоизобличава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизобличава е производна форма на самоизобличавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизобличава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизобличава е производна форма на самоизобличавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизобличава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизобличава е производна форма на самоизобличавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).