самоизненадали

Речник на българския език

1. самоизненадали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизненадали е производна форма на самоизненадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизненадали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизненадали е производна форма на самоизненадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизненадали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизненадали е производна форма на самоизненадам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоизненадали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизненадали е производна форма на самоизненадам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).