самоизненадал

Речник на българския език

1. самоизненадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизненадал е производна форма на самоизненадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизненадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизненадал е производна форма на самоизненадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизненадал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизненадал е производна форма на самоизненадам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизненадал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизненадал е производна форма на самоизненадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).