самоизмъчил си

Речник на българския език

1. самоизмъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчил си е производна форма на самоизмъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчил си е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).