самоизмъчил е

Речник на българския език

1. самоизмъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчил е е производна форма на самоизмъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчил е е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).