самоизмъчило съм

Речник на българския език

1. самоизмъчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчило съм е производна форма на самоизмъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчило съм е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).