самоизмъчило е

Речник на българския език

1. самоизмъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчило е е производна форма на самоизмъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчило е е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).