самоизмъчило

Речник на българския език

1. самоизмъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчило е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизмъчило е производна форма на самоизмъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).