самоизмъчили

Речник на българския език

1. самоизмъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмъчили е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизмъчили е производна форма на самоизмъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).