самоизмъчила

Речник на българския език

1. самоизмъчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмъчила е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизмъчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоизмъчила е производна форма на самоизмъча (мин. деят. св. прич. ж. р.).