самоизмъчил

Речник на българския език

1. самоизмъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчил е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизмъчил е производна форма на самоизмъча (мин. деят. св. прич. м. р.).