самоизмъчи

Речник на българския език

1. самоизмъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмъчи е производна форма на самоизмъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизмъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизмъчи е производна форма на самоизмъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизмъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмъчи е производна форма на самоизмъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоизмъчи — повелително наклонение, ед. ч.

самоизмъчи е производна форма на самоизмъча (повелително наклонение, ед. ч.).