самоизмъчеше

Речник на българския език

1. самоизмъчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоизмъчеше е производна форма на самоизмъча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоизмъчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмъчеше е производна форма на самоизмъча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).