самоизмъчело е

Речник на българския език

1. самоизмъчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчело е е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).