самоизмъчело

Речник на българския език

1. самоизмъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчело е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизмъчело е производна форма на самоизмъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).