самоизмъчели

Речник на българския език

1. самоизмъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизмъчели е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизмъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизмъчели е производна форма на самоизмъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).