самоизмъчела

Речник на българския език

1. самоизмъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмъчела е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизмъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизмъчела е производна форма на самоизмъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).