самоизмъчвал си

Речник на българския език

1. самоизмъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчвал си е производна форма на самоизмъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизмъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчвал си е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизмъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоизмъчвал си е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).