самоизмъчвало съм

Речник на българския език

1. самоизмъчвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало съм е производна форма на самоизмъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало съм е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизмъчвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало съм е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).