самоизмъчвало е

Речник на българския език

1. самоизмъчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало е е производна форма на самоизмъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизмъчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало е е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизмъчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизмъчвало е е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).