самоизмъчвала

Речник на българския език

1. самоизмъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмъчвала е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизмъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизмъчвала е производна форма на самоизмъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизмъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоизмъчвала е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоизмъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизмъчвала е производна форма на самоизмъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).